|
нòрма ж. (лат.). 1. Установено общопризнато предписание, правило, установен задължителен ред, строй на нещо. Правни норми. Норми на българския книжовен език. 2. Определена мярка, величина, среден размер на нещо, които трябва да се достигнат, изработят и пр. Покривам норма. Преизпълнявам нормите. Работя по норма. Детето е на тегло под нормата. Производствени норми.
|