|
ностàлгия, мн. няма, ж. (гр.). Болезнена тъга по родината, която обхваща човек, когато е в чужбина. Те са потомци на ония българи от Сливенско и Старозагорско, които някога... напуснаха огнищата си, тръгнаха след Дибича и... стигнаха до полетата на Крим и Бесарабия. Но скоро, измъчвани от болезнената носталгия, те се повърнаха назад. Йовков. Свързваше ги може би парливата носталгия към техния стар континент. Св. Минков. || Болезнена тъга по мястото, където човек е живял известно време. Обзе я носталгия към отлитащия блясък на юг. Между смокините и наровете на Тасос искаше да се върне в Чам Кория, а тук почваше да копнее за острова. Дим. Димов. И обзема те тогава неудържима носталгия за тука, спомняш си с радост за коравото легло и за големия огън на землянката, мислиш си за другарите, за войниците. Йовков.
|