|
нòся се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Движа се, рея се. И корабът се носи леко / с попътни тихи ветрове. Яворов. А тя се носеше по верандата и краката ѝ сякаш не опираха на мозайката. Какъв беше тоя валс? А. Гуляшки. Далеч над равната линия на хоризонта бавно се носят гъсти орляци от черни птици. Йовков. || Обр. Той гледаше тая обширна буренлива земя,... и мислите му се носеха над нея черни и нерадостни като орляк врани. Елин Пелин. 2. Прен. За песен, звук, мълва и под. ‒ разпространявам се, разнасям се. Сладък дъх от прясно сено се носи откъм наредените откоси. Влайков. От близкото село се носеше набожен ек на камбаната и приятно трептеше в пресния сутрешен въздух. Елин Пелин. Славата ти се носи навсякъде. Йовков. Името му се носи от уста на уста. Носи се слух. Носи се мълва. 3. Разг. Държа в ред облеклото си, външния си вид; обличам се. Носеше се спретнато, дрехите му, макар от домашен шаяк, бяха винаги подкърпени, а под жилетката му се белееше чиста, изпрана риза. Кр. Григоров. 4. Имам обноски, държа се, отнасям се, постъпвам. То имаше около тринадесет-четиринадесет години, но се носеше още като дете. Вазов.
|