|
нòта1 ж. (лат.). Муз. 1. Графичен знак, с който се отбелязва музикален тон. 2. Само мн. Музикално произведение, записано със съответни графични знакове. Пея по ноти. || Лист, тетрадка, на която е записано по такъв начин музикално произведение. Как е госпожата? ‒ глухо попита Ирина. ‒ До преди малко свиреше на пиано, а сега прелиства ноти. Дим. Димов. 3. Прен. Книж. Отсянка в речта, която изразява някакво чувство; интонация. Тъй ли? ‒ запита учител Пешо с един тон, в който нескривано звучеше и нота на ирония. Влайков. Гласът му звучи пак тъй строго и сурово, но в него се чува нова и по-сърдечна нота. Йовков.
нòта2 ж. (лат.). Дипл. Официално писмено обръщение на правителството на една държава към правителството на друга държава. Връчвам нота. □ Вербална нота (дипл.) ‒ писмено дипломатическо обръщение, отправено вместо устна декларация.
|