нòтка ж. Умал. от нота1 (в 3 знач.). Е, какво, можа ли да се наспиш добре? ‒ пита го тя с презрителни нотки в гласа си. А. Гуляшки. Гърленият му глас, силен и рязък, в който трептеше металическа нотка, изпълни кабинета. Ем. Станев.