|
нощ, нощтà, мн. нòщи, ж. Част от денонощието, която обхваща времето от края на вечерта до настъпването на утрото. Противоп. ден. Падна чудна лятна нощ, прохладни и свежа. Елин Пелин. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Дебелянов. Три дена вече и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Вазов. Късна нощ. Лунна нощ. □ Вартоломеева нощ (книж.) ‒ масово, жестоко избиване на беззащитни хора през някоя нощ (название, възникнало след изтреблението във Франция на протестантите хугеноти от католиците през нощта срещу св. Вартоломей, 24 август 1572 г.). Лека нощ ‒ пожелание при сбогуване вечерно и нощно време.
|