нòщен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който е свързан с нощ. Той престана понякога и нощно време да се връща, а спеше в кръчмата. Елин Пелин. Нощният вятър брулеше лицето му. Вазов. Тихо вее вечерна прохлада / и полека мрака нощен пада. П. П. Славейков. 2. Който става, който се извършва нощно време. Нощен поход. Нощно дежурство. || Който работи, изпълнява служба нощно време. Навярно нощната стража още обикаляше. Вазов. □ Нощен локал ‒ заведение, което е отворено само нощем. Нощна лампа ‒ лампа над или до легло. Нощна птица (пеперуда) ‒ птица (пеперуда), която лети нощем. Нощно бдение (църк.) ‒ църковна служба нощно време. Нощно шкафче (масичка) ‒ шкафче (масичка) до легло за поставяне на необходими вещи.
|