н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
| нюанс
нюансирам
нюансиран
нюансиране
нюансираност
нюансировка
нюх
|
нюансѝране, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нюансирам и от нюансирам се. В природата той вижда само онова място, което остро се хвърля в очи и може да се предаде в слово най-бегло, най с едри черти ‒ чертите, които не носят и не искат нюансиране. П. П. Славейков.
|