н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
| нюанс
нюансирам
нюансиран
нюансиране
нюансираност
нюансировка
нюх
|
нюàнс м. (фр.). 1. Слабо, едва забележимо различие в звукове и багри; отсянка. Цъклено и синьо небе стоеше над голямата гора, изпъстрена вече с всички нюанси на жълти и червени бои. Йовков. 2. Прен. Едва доловима разлика, тънкост, по която се разграничава едно нещо от друго. Яворов разполага с извънредно богат речник. Има думи, намира изрази за най-тънки нюанси на мисълта и чувството. Г. Цанев.
|