|
по предл. 1. За означаване повърхност, върху която се извършва някакво действие или върху която се намира нещо разпръснато или разстлано; на, върху. Блатото лъщеше като сребърно и тук-таме по него лежаха тънки корици лед. Елин Пелин. Една висока скала привлякла вниманието на момъка и той почнал да се катери по нея. Ал. Константинов. По покрива на къщата има още сняг. Книгите са разхвърляни по бюрото. Вървя по пътя. Удрям по масата. Чукам по стъклото. 2. За посочване пространството или местата, в които се извършва някакво действие без определена посока, или се намира, съществува нещо; из. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Ботев. Един път той се изгуби и баща ми цяла нощ го търси по гората. Елин Пелин. Лееха се куршуми, правеха се фишеци, по къщята, по дюкяните, по кафенетата не се говореше за друго, освен за настъпващата борба. Величков. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки хайдушки. / ... / Да чуят моми и момци / по сборове и по седенки, / юнаци по планините. Ботев. По полето работят жетварки. Интересува се какво става по света. По нашите места има много минерални извори. || За означаване, че дадено действие е насочено или засяга обикн. последователно няколко еднакви обекти (пред съществително в мн. ч.). Един бе Чавдар войвода – / един на баща и майка. / ... / Хлапак дванайсетгодишен, / овчар го даде майка му, / по чужди ерата да ходи. Ботев. Ходехме по нивите, работехме. Йовков. Всички се разотидоха по домовете си. Учениците насядаха по местата си. Гледам по витрините. Търсиха го по всички стаи. Врабчетата накацаха по дърветата. Новината се разнесе по села и градове. Има болест по овцете. Ходи по театри и концерти. Отива по познати. Влачат се по съдилища. Ходи по лекари. 3. За означаване, че действието има същата посока с друго нещо; редом с. Стигнахме границата: тя пълзи по виещата се пътека до самия връх Ком. Г. Белев. Лодката плува по течението на реката. Гладя плата по дължината му. 4. За означаване, че действието е отправено по посока на нещо, следва нещо; след. Застанаха от страната на пътя и почнаха да хвърлят камъни по нас. Елин Пелин. Дона държеше вързани и двете кучета – да не лаят по четниците. Дим. Талев. Това свидетелстваше, че той е напуснал града и заминал по посока на Ниш. Вазов. Стреля по дивеч. Гледа по отдалечаващия се влак. Извикай по него да се върне! Отиде по следите му. Спусна се по детето да го гони. || При глаголи като тъжа, скърбя, тъгувам, копнея и под. и съществителни от същия корен – за означаване насоченост на действието. И ние майки имаме. Оставили сме ги да плачат и да чернеят по нас. Йовков. Някъде през ниви и ливади / се синеят змейови грамади; / там злочесто нощ и ден / чезне либето по мен. Н. Ракитин. Тъга по родината. 5. За посочване времето, около което става или се извършва някакво действие; през време на. По изгрев слънце те дадоха малко почивка на конете в един шумак. Вазов. По празниците ще си отида в родното село. Прибира се в къщи по вечеря. По едно време някой почука на вратата. По това време той отиваше на работа. Ранен по време на неприятелското нападение. По гроздобер. По мръкнало. По пладне. 6. За означаване, че известно действие става периодически в продължение на определен срок, обикн. пред съществително с прилагателното цял или с числително. Време дъждовно и мъгливо. По цели дни не проглежда никакво слънце. Елин Пелин. Чете по цяла нощ. По година не си дохожда. Свири всеки ден по два часа. По четири дни отсъства от града. 7. За означаване природните условия, свързани с времето, при които се извършва някакво действие. Зазаря се. На крак са всички вече. / Колата стягат, щурат се, гълчат. / Усилна жега вчера ги опече, / сега по хладовина ще вървят. Н. Ракитин. Разбудиха се те двамата и тая сутрин още по тъмно от врявата из къщи. Дим. Талев. Пътуваме по дъжд и по вятър. Вървим по слънце. 8. За означаване количеството или размера на нещо, който се получава при разпределение. Ранените вървят по един, по двама или на цели групи. Йовков. Наша Кера тия дни извън вратата не излиза – по седем лакти на ден изтъкава. К. Петканов. Срещу големите празници всякога ни ушиваха по нещо ново. Йовков. Купи на децата по кифла. Даде им по левче. Паднаха им се по две ябълки. Получиха по една трета от общата сума. Разделиха се по пет души в група. Яде по малко, но често. Разделиха печалбата по равно. || За означаване цената на всеки отделен предмет или на единица мярка от нещо (на кг, литър, метър и др.). Захарта се продава по десет лв. килограмът. Млякото струва по два лева. Чорапите са по двадесет лв. чифтът. Този плат се продава по петдесет лв. метърът. 9. При аритметическото действие умножение – за означаване колко пъти се умножава едно число. Пет по две прави десет. 10. За означаване средството, чрез което се предава, съобщава нещо. Еньо цяла седмица не си отива в къщи и снаха му, като му пращаше храна по момчето, все поръчваше да му каже да дойде. Елин Пелин. Тя (видрата) стои сега в подземното си жилище и слуша. По водата се предава всеки звук отвън, а водата стига до входа на дупката. Ем. Станев. Говоря по телефона. Предават по радиото. Изпращам по пощата. Пренесе си багажа по железницата. 11. За означаване начина, по който става някакво действие. Някак нехайно и по момчешки тя държеше и двете си ръце в джобовете на палтото си. Йовков. И той захвана вече да мисли и да дири по какъв начин да изпълни това си решение. Влайков. Някой го дръпна напред и той се повали по очи на пода. Кр. Велков. Извика го по име. Отнесе се към него по приятелски. Живее по новому, но мисли по старому. Облечен по селски, по домашному. Действа по своему. Поздравиха се по войнишки. Влакът продължи да се движи по инерция. Седи по турски. Получен по изкуствен начин. Резултатът е получен по теоретичен път. Отговори по руски. Чете по немски Повтори всичко дума по дума. Върви му като по вода. Отчита работата по месеци. Върви по права линия. 12. За означаване недостатъчно, непълно обличане или обуване. Лятно време пък ходеше по ръкави, хубави, бели ръкави, които напомняха занаята му и сякаш хвалеха сапуна, който правеше. Йовков. Излезе по чорапи. Ходи по риза. 13. Между две еднакви имена – за означаване последователност, постепенност, натрупване в протичането на някакво действие. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума – / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Ботев. Свита на сянка до една купа, стърк по стърк овчарката кити до вечерта. П. Ю. Тодоров. Един по един селяните се качваха на колата си и заминаваха. Йовков. Капка по капка вир става. Погов. Лев по лев събра много пари. Влизат в стаята един по един. Малко по малко свърши цялата работа. Напредваха стъпка по стъпка. 14. За означаване причината за нещо; поради, вследствие на. По невнимание бутна мастилото. По погрешка взе чужда книга. Съди за него само по външността. По тези съображения той не прие поканата. Отсъства по болест, по уважителни причини. Приеха го по милост. Оправдан по нямане доказателства. По нямане пари не го купи. По стар навик той се събуди рано. Отиде по задължение. Асоциация по сходство. По недоглеждане. 15. За означаване на какво основание става нещо, с какво се съгласува нещо; според. Артистите, които имаха роли в последното действие, излизаха по реда си на сцената. Вазов. По дрехите посрещат, по ума изпращат. Погов. Влаковете се движат точно по разписанието. Височината на звука се определя по броя на трептенията. Постъпва по правилата. Пада му се по закон, по право. Приеха го по заповед на началника. Работи по план. Облечена по последна мода. Лекува се по предписанията на лекаря. Дойде по наша покана. Дрехите му не са по мярка. Приеха стоката по списък и я продават по намалени цени. 16. За означаване целта на известно действие: във връзка с. Аз излязох по обиколка и сам вярвах, че непременно ще се случи нещо. Йовков. Когато дойдеше в града по делото, гледаше да си свърши и някоя по-важна работа. Йовков. Идвам по важна работа. Замина в министерството по служба. Тръгнах по покупки. Много пари похарчи по него докато свърши образованието си. Грижи по децата. 17. За посочване областта, кръга на дейност. Уча по физика. Опити по химия. Студент по медицина. Учител по история. Специалист по вътрешни болести. Работниците по просветата и печата. Има мнение по всички въпроси. Учебник по география. Получи двойка по математика. Учениците имаха час по геометрия. Изпит по български език. Дискусия по езикознание. Отговорник по чистотата. || Разг. За означаване обекта на склонността към нещо. Той е по сладките. Тя е по концертите. 18. За посочване на характерно качество, свойство или признак; по отношение на. Брациговци, шегобийци и приказливи по природа, даваха пълен ход на своя весел хумор. Величков. Пред тях стоеше висока и стройна девойка, която т всичко приличаше на майка си. Йовков. Добър по характер и весел по нрав. Стоката е добра по качество. По народност българин. Пръв по големина. Тези две думи са близки по значение. Тези стоки са различни по цени, по качество. Двете събития са близки т време. || За означаване роднинство, близост. Те ми са роднини по баща. Братя по съдба. Братовчед по майка. Другари по служба.
по частица. За образуване на сравнителна степен; при прилагателни и наречия – по-, при съществителни и глаголи – пò; повече. Животът ще дойде по-хубав от песен, / по-хубав от пролетен ден. Вапцаров. По-скоро, хайде / че да се впряга. Яворов. Но за тия работи Асланов е пò майстор. Ал. Константинов. Че има ли някой пò да обича работата от леля ти Гена? Влайков. Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща от там. Пò за вярване е, че тя се крие тъдява из нивите. Йовков.
|