Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
па
паберки
паваж
паважен
паве
павиан
павилион
павирам
павиране
павит
павликянин
павликянка
павликянски
павликянство
павурче
пагинация
пагон
пагуба
пагубен
пад
падало
падам
падам се
падане
падеж
падежен
падение
падина
падишах
падна
падна се
паж
пазар
пазарен
пазарене
пазарище
пазарлък
пазарски
пазарувам
пазаруване
пазаря
пазаря се
пазарявам
пазарявам се
пазаряване
пазач
пазва
пазвантин
пазвантски
паздер
пазене
пазител
пазителка
пазуха
пазя
пай
пайвант
пайдушката
пайдушкото
пайтон
пак
пакет
пакетирам
пакетиране
пакост
пакостен
пакостене
пакостлив
пакостник
пакостница
пакостнически
пакостничество
пакостно
пакостя
пакт
пала
палав
палавец
палавка
палавник
палавница
палаво
палавост
палавра
палавщина
паламарка
паламида
паламуд
паланка
паланца
палария
паласка
палат
палата
палатален
палатализация
палатка
палач
палачинка
палаш
палвам
палване
пале
палеж
палене
палеограф
палеографически
палеография
палеографски
палеолит
палеолитен
палеонтолог
палеонтология
палеонтоложки
палестински
палец
палешник
палиатив
палиативен
паливо
палитра
палка
палма
палмов
пална
палто
палуба
палувам
палуване
палурче
паля
паля се
палячо
палячовски
палячовщина
памет
паметен
паметлив
паметливост
паметник
памид
памидов
пампор
памтивека
памук
памуклийка
памуклия
памукоберач
памукоберачка
памуков
памукопредачен
памукопроизводител
памукопроизводителен
памукопроизводство
памукчийски
памукчия
памучен
памфлет
памфлетен
памфлетист
пан
пан-
панаир
панаирджийски
панаирджия
панаирен
панаирски
панакида
панама
панамен
пангар
панграма
панда
панделка
пандишпан
пандурин
пане
панегирик
панегиричен
панер
панерка
паника
паникьор
панирам
паниране
панихида
паница
панически
паноптикум
панорама
панорамен
пансион
пансионен
пансионер
пансионерка
пансионерски
панта
панталони
пантеизъм
пантеист
пантеистичен
пантеистически
пантеон
пантера
панти
пантомима
пантоф
панцир
пап
папа
папагал
папагалски
папагалщина
папам
папане
папер
папироса
папирус
папищаш
папищашки
папка
паплач
папо
папрат
папратов
паприкаш
папски
папство
папук
папукчийски
папукчия
папунест
папуняк
папунясам
папунясвам
папунясване
папур
пара
парабел
парабола
параболичен
параван
параграф
парагрипен
парад
параден
парадирам
парадиране
парадно
парадност
парадокс
парадоксален
парадоксално
парадоксалност
паразит
паразитен
паразитизъм
паразитология
паракенде
параклис
паралел
паралелен
паралелизъм
паралелка
паралелно
паралелност
паралелограм
парализа
парализация
парализирам
парализиран
парализиране
паралитик
паралитичен
паралич
паралия
парамагнитен
парапет
парастас
паратиф
параф
парафин
парафинирам
парафинов
парафирам
парафиране
парафраза
парафразирам
парафразиране
параход
параходен
парашут
парашутен
парашутизъм
парашутист
парашутистка
парвам
парване
парвеню
пардесю
пардон
парен
парене
пари
парижки
парий
парирам
париране
паричен
паричка
парк
паркет
паркетен
парков
парламент
парламентарен
парламентаризъм
парламентарист
парламентьор
парлив
парливост
пармаклък
парна
парник
парников
пародия
пароксизъм
парол
парола
парса
партенка
партер
партерен
партида
партиден
партиен
партиец
партизанин
партизанка
партизански
партизанствам
партизанстване
партизанство
партизанщина
партийка
партийно-
партийност
партитура
партия
партньор
партньорка
партньорство
партушина
парфюм
парфюмен
парфюмериен
парфюмерист
парфюмерия
парфюмирам
парфюмиране
парцал
парцалан
парцалана
парцален
парцалив
парцел
парцелен
парцелирам
парцелиране
парче
паря
парясам
парясвам
парясване
парясник
парясница
пас
паса
пасаж
пасажен
пасажер
пасажерски
пасатен
пасати
пасбище
пасбищен
пасене
пасианс
пасив
пасивен
пасивно
пасивност
пасище
пасищен
пасквил
пасмантериен
пасмантерия
пасмина
пасмо
паспал
паспорт
паспортен
паст
паста
паство
пастел
пастелен
пастет
пастир
пастирка
пастирски
пастор
пасторал
пасторала
пасторален
пасторски
пастрене
пастрок
пастря
пастърма
пастьоризация
пастьоризирам
пастьоризиране
пасувам
пасуване
пасха
пасхален
пат
патаксам
патаксвам
патаног
патарок
пате
патене
патент
патентов
патентовам
патентоване
патерица
патетичен
патетически
патетично
патетичност
патешки
патило
патина
патица
патка
патладжан
патогенен
паток
патоки
патолог
патологичен
патологически
патологично
патология
патос
патрав
патраво
патрахил
патриарх
патриархален
патриархално
патриархалност
патриархат
патриаршески
патриаршия
патрика
патриот
патриотар
патриотарски
патриотарство
патриотизъм
патриотичен
патриотически
патриотично
патриотка
патриций
патрон
патронаж
патронен
патронник
патронташ
патрул
патрулен
патрулирам
патрулиране
патя
пауза
паун
паунд
пауница
паунов
паунски
пауперизация
пафта
пахар
пахарка
пахта
пациент
пациентка
пацифизъм
пацифист
пацифистичен
пацифистка
пача
пачавра
пачи
пачка
паша
пашалък
пашкул
пашкулен
пашкулопроизводител
пашов
пащерка
пащърнак
паяжина
паяжинен
паяк
паяков
паякообразен
паянта
паянтов

па1 съюз. Диал. Понякога засилено със съюза та – та па. 1. За съединяване: а) При последователни действия, служи за въвеждане на нещо ново, което изразява следващата мисъл; и, пък, след това. И плеснат с ръце, па се прегърнат / и с песни хвъркат те (самодивите) е небесата. Ботев. Боне седна пред нея (кравата), взе на колене главата ѝ, па я замилва и зацелува по челото. Елин Пелин. Повълнувахме се, посърдихме се, па го обърнахме на смях. Ал. Константинов. Свирило лудо медна цафара, / свирило песня харна та стара. / ... / Та па отиде в момини двори. К. Христов. б) Свързва две или повече еднакви части в изречението: и, пък. Оная тънка, па висока снага като се завие и закърши – като топола. Влайков. Една прилична и хубавица, та па и хрисима, и работна, и сладкодумна. Влайков. Зъби! / Такива лъскави, па бели като гъби. К. Христов. Ама като останат (младите) насаме: весели, весели, па шеги, па песни, па живот, нà, топят се да речеш като масло на хляб. Мих. Георгиев. 2. За присъединяване: а) Когато добавеното изречение определя, уточнява, развива предходната мисъл; пък, а пък. В тоя дебел сняг конете се уморяват, па и преспи е навеяло. Вазов. И аз сам си мислех, че при Големия изкоп ще спрат да нощуват тая вечер, па то тъй и било. Ст. Загорчинов. б) Когато действието на последното изречение е като следствие от първите; та, пък. Нека да знаят и да помнят – всякога ще бъде против тях, па ако ще и цялото село да изгори. К. Петканов. Твоята длан е по-тежка, зашлеви му я пред цялото село, па да помни. К. Ламбрев. Искам да съм на кръщенката на сина си, па ако ще и главата ми да падне. К. Петканов. 3. За съпоставяне; пък, а. И врабчето е мъничко, па и то гнездо си вие. Елин Пелин. 4. Диал. Като нареч. – пак. Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство. Елин Пелин. Бе, що е речено, пиле, лястовица се излюпи, хвръкне от гнездото, лута се по топлите страни, па ни споходи напролет. Кр. Григоров. Пременил се Алия, погледнал се, па у тия. Погов.

па2 частица. Диал. 1. За засилване и потвърждение; пък. Ха да ни е честито, Райчо... Бре, ама па и машина... Ще срива синорите, та дим ще се дига. Кр. Григоров. Их, бре, Пижо, каков си па ти. Елин Пелин. Как те викат?... – Е, па, Кольо, господине, нали и сам ти ми спомена името. Мих. Георгиев. Как е по вас, нане Стоичко? – пита Шутия... Лов имате ли, имате ли? – Па има, намира се. Елин Пелин. Ти нямаш грях – Па нямам, та... какво ще имам. Елин Пелин. 2. Като самостоятелен въпрос, при очакване да се разбере мисълта по-нататък; е, и после? Ще отида да намеря онзи нехранимайко. – Па?


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.