Речник

пàдам, -аш, несв.; пàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Движа се, устремявам се от високо надолу към земята. Керемиди паднаха с трясък от стряхата на зида. Вазов. Мините паднаха почти едновременно върху различни места на могилата. Дим. Димов. Ненадейно прогнилият потон се продънил и Кандов паднал на чердака. Вазов. 2. За дъжд, сняг и под. – валя, навалявам, покривам земята. Зимата настъпи с тежки стъпки. Падна дебел сняг, затрупа пътищата... К. Петканов. Летният дъжд пада на прекъслеци и често се сменява от слънчеви часове. Вазов. Тогава може да падне град като камъни и нищо здраво да не остане. Йовков. Сутрин падаше бисерна, студена роса. Ем. Станев. Падна слана. 3. Губя опора, равновесие и се повалям, обикн. на земята; строполявам се. Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка. Елин Пелин. Дай да се хвана за тебе! – рече най-сетне тя малко троснато. – Не видиш ли, че ще падна. Г. Караславов. Остър сърп блещи в ръцете ѝ, а под него падат ръкойка след ръкойка. Елин Пелин. || Откъртвам се, срутвам се, събарям се. Мазилката на една стена там бе паднала и се виждаха разголени тухли и греди. Дим. Талев. Троица бракя Дервен град града: / що ношкя града – деня им пада. Нар. пес. Оградата е паднала. 4. Откъсвам се, излизам от мястото си; капя. Стоян и сега нямаше ни бял косъм по главата, ни един паднал зъб. Дим. Талев. Две пера паднаха от опашката на врабеца. Елин Пелин. Погледнах: един на плат паднал (от колелото) и една спица строшена. Влайков. Тури си ново копче вместо падналото на връхната дреха. Вазов. Падна ми един нокът. Косата ми пада. Листата падат. 5. Прен. Загивам, бивам убит. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира. Ботев. Покойници, вий в други полк минахте. / ... / Но що паднахте тук, деца бурливи? Вазов. Всички ония, за които аз мислех, че са паднали под ударите на башибозушкия ятаган, захванаха да се мяркат тук-там пред очите ми из гъстата тълпа. З. Стоянов. 6. Само 3 л. Смъквам се. увисвам, спускам се. Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело, да засечи хубавото ѝ лице. Елин Пелин. Върбите весело се зеленеят и тънките им вейки падат надолу като разплетени коси. Йовков. Багреницата на широки дипли падаше до краката му. Вазов. Песента се прекрати от трупата и завесата падна. Вазов. || Разстилам се ниско. Сянката на Върло връх падаше въз срещната елова урва на Бричебор. Вазов. Гъста мъгла падна над селото. 7. Прен. Само 3 л. За нощ, вечер и под. – наставам, настъпвам. Падна чудна лятна нощ. Елин Пелин. А часовете летят, нощта пада все по-дълбока и по-непрогледна. Г. Караславов. Тук над океана вечерната дрезгавина не пада, както в планината. Г. Белев. Тя скоро се изгуби из дърволяка на бостаните, въз които падаше вече вечерният полумрак. Вазов. 8. За лъчи, светлина и под. – достигам, обхващам някаква повърхност; огрявам, озарявам. По замръзналата, цяла заснежена Витоша падаха първите зари. Елин Пелин. През един прозорец слънчеви лъчи падаха по алената ѝ багреница и запаляха по нея светли петна. Вазов. || За поглед, взор, очи – спирам се, попадам върху някого или върху нещо. Рада чувстваше, че стотина любопитни погледи падат сега върху нея, и ней ставаше неловко. Вазов. Когато погледът ѝ падаше върху града, той ѝ се струваше далечен и чужд. Ст. Загорчинов. 9. Прен. Попадам някъде. От лицето на Рада тя разбра, че тая книжка не бива да пада е ръцете на тоя човек. Вазов. Паднал си в клопката. || Обр. То глас ли беше, то песни ли бяха: и гласът, и думите право на сърцето падаха. Величков. 10. Езикозн. За ударение – намирам се. В чешки език ударението пада винаги на първата сричка. 11. Диал. Намирам се някъде спрямо нещо. Виж, у майчини ти... по-често походвам... Па и по-близко сме до тях, а вие падате някак настрана. Влайков. Не е Топлица, не – обади се един глас отзад. Топлица пада досам Одрин, отвъд реката. Ст. Загорчинов. 12. Бивам победен, надвит, превзет. И падат бързо градовете / с ура и с ножове превзети. К. Христов. Била е нечувана бран / и време на страшни свирепост – / и в някакъв ден предвещан / е паднала старата крепост. Хр. Ясенов. България паднала под турско робство в 1393 година. 13. Диал. Губя сили, оставам без сили; линея, отпадам, западам. Юрталана падаше полека-лека. Г. Караславов. Васил позна, че скоро не ще има помощ, а от минута на минута повече падаше. Блъсков. 14. За работа, грижа и др. – струпвам се, стоварвам се върху някого. Полека-лека цялата кърска работа падаше вече върху Стойко. Г. Караславов. На него падаше грижата да закара до Търново всички тия ракли и вързопи. Ст. Загорчинов. Човекът, който го беше извършил, остана неоткрит и затова наказанието щеше да падне върху цялото село. Йовков. Позорът, дето пада на сестрата, пада и на него. Вазов. Съмнението (подозрението) пада върху него. 15. Прен. За цени и др. – понижавам се. Петстотин лева ѝ е кожата (на белката). Ех... Паднаха пустите му кожи. Хиляда бяха. Елин Пелин. Неговото пристигане тук беше като някакво зловещо предзнаменование. Настроението изведнъж падна, селяните се свиха смутени и занемели. Г. Караславов. Цените падат. Барометърът пада. 16. Принудително напускам властта. Случи се и друго едно събитие преди две недели: правителството падна. Вазов. Наскоро падна кабинетът. Дойде ново правителство. Елин Пелин. 17. Само 3 л. Бивам отхвърлен, отменен; отпадам. Падна и предложението да тръгнем на запад от Айгедик, по гребена на бърдото. Вазов. Пуснатата от хаджи Ровоама клевета падна. Вазов. Това условие пада, следователно и нашето решение. Ст. Костов. 18. Обикн. с предлога в и съществително – изпадам в някакво душевно състояние, в беда и др. Македонски винаги в пиянство, подир първата буйна веселост падаше в мрачно настроение. Вазов. Бае Тодор Клисарят бе паднал в такова нежно умиление, че при четенето и най-твърдите гласни ставаха по-меки от памук. Елин Пелин. Веднага след това пък падаше в меланхолия. Йовков. До такава степен паднах в униние, щото започнах да завиждам на злочестите си другари за тяхната съдба, която ги отърва да не мислят вече за нищо на тоя свят. З. Стоянов. Падам в немилост. Падам в несвяст. Падам в несъзнание. Падам духом. 19. Разг. Притежавам до известна степен някакво качество. Ама знаеш – аз падам от срамежливите. Ц. Церковски. Инак е отворен човек, политик пада, интересува се. Чудомир. Това е, че моята Тодора малко мързелива пада, затова съм си и сиромах. Вежинов. Още тогава падах малко ловец Изляза ли в полето, обърна някой заек. Кр. Григоров. 20. Само 3 л. Обикн. с дат. пад. на личните местоимения – случва се, случва се да има. Вред / той Ралица все дебнеше да срещне. / Ей привечер веднъж му падна сгода на Беш бунар. П. П. Славейков. Рядко ми е падало да прочета нещо. Г. Караславов. Можеш заек да убиеш, че и мечка, ако ти падне. Ти нали ходиш из гората? М. Марчевски. Падне ли днеска нещо – ядем, не падне ли – стягаме каишите. Г. Караславов. И реши, когато му падат златни монети, да не ги харчи и да не ги внася в банката. Г. Караславов. А когато паднеше сгода, Кръстевица натякваше сдържано на мъжа си, че той не се замогна като брата си. Г. Караславов. 21. Разг. Само 3 л. Ставам, извършвам се; има. Кукувичето яде за петима. Ела да се скрием да гледаш какво лапане пада. Ем. Станев. Всеки мислеше, че днес ще падне богат лов. Елин Пелин. Едно пиене падна, едно ядене, игране, викане – не ти е работа. Чудомир. Бой ще падне сега. □ Глави ще падат (разг.) – избити ще има. Говоря каквото ми падне на езика (разг.) – говоря каквото ми хрумне. Гръм (мълния) пада – става съединение на електричеството от облак и земята. Косъм да не падне от главата на някого – да остане невредим. непокътнат. Така през всички събития на никого от селото не падна косъм от главата. Ст. Ц. Даскалов. Крушата не пада далеч от корена (послов.) – детето не се различава много от родителите си. Не давам прах да падне на някого или на нещо (разг.) – много пазя, много се грижа за някого или за нещо. Не падам по-долу от някого (разг.) – не оставам по-назад в някакво отношение от някого, не съм по-долен от някого. Не падам по гръб (разг.) – не се признавам за виновен, за победен. От небето чака да падне (разг.) – чака на готово. Падам болен – тежко заболявам. Падам на колене – а) Заставам на колене: коленича. б) Прен. Настойчиво моля, искам нещо коленопреклонно. Падам от небето (разг.) – нищо не разбирам от изненада. Паднала жена – жена, която води развратен живот; лека жена. Падна ми в очите (разг.) – развалям си мнението за някого или за нещо. Падна ми на сърце (диал.) – много ми се понрави. Паднало беше на сърцето му това хайдушко труфило и не веднъж беше го искал от чичо си. Йовков. Падна ми сърце на място (разг.) – стана ми много приятно, много добре. Я изкарайте вие „Гукни ми, гукни, гугутке“, та да ни падне сърце на място! Св. Минков. Падна ми товар от гърба (разг.) – освободих се от тежка грижа, задължение. Ще ми паднеш (разг.) – ще се случи, ще дойде сгоден момент да се разплатя с тебе, да си отмъстя.