побàщим м. Диал. 1. Мъж, който замества бащата на младоженеца при сватбата. Чемшир порти притворени стар побащим ще отвори, помайчима да затвори – щом с погледи оборени / влезе двойката отбрана. П. П. Славейков. Дойдох да ви калесам... – Ако е сватба, нека да е с кумове и сватове, с побащими и помайчими и с щото му е ред! Ст. Загорчинов. 2. Човек, който с като баща, вместо баща на някого. Казвай / Ти ли хвърли стрелата, немирнико? – Аз, побащиме. Ст. Загорчинов. || Прен. Закрилник. Юнашка майко, за юнака не жалей – / над него грижен бди побащим стар, Балкана. П. П. Славейков.
|