побèда ж. 1. Надвиване на противника в сражение, война. Иванко ще може да води българите към по-велики и славни победи, отколкото е правил до сега Асен. В. Друмев. Сега се бия до победа / в картечните гнезда прикрит. Вапцаров. Спечелвам победа. || Успех, вземане първо място в някакво състезание. Мачът завърши с победа на българския отбор. 2. Прен. Успех, възтържествуване, надмощие в борбата за осъществяване на нещо. □ Пирова победа (книж.) – победа, спечелена с много жертви, равна на поражение.
|