|
побèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е свързан с победа, който носи победа; победоносен. Ти грееш, Петроград, все тъй непобедим / след толкоз тежки дни и пристъпи безплодни / и сякаш чувам аз през твоя прах и дим / победната тръба на робите свободни. Хр. Ясенов. Гордо вейте се под небосвода, / български победни знамена. Вазов. Победен марш.
победèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от победя. Дядовите Либенови противници били победени и мълчели. Каравелов. 2. Като прил. – който е претърпял поражение, който е бил победен от някого. Победеният противник се съвзе и взе да надделява своя победител. Влайков. 3. Като същ. м. победеният – човек, който е претърпял поражение, който е победен. Горко на победените.
|