победонòсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е удържал победа, който е завършил с победа. Нашите победоносни войски се завръщаха в окичената столица с китки и благословии. Вазов. Победоносна армия. Победоносно въстание. || Който носи победа, който е свързан с победа. Да работим / Няма тук оръжие / по-велико, силно от труда, / само то е вярно и не лъже / и победоносно е всегда. Вазов. 2. Който е постигнал успех, който е уверен в своя успех. Райна, сияеща и победоносна, припна към майка си. Вазов. Победоносен поглед.
|