побеждàвам, -аш, несв.; победя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Удържам победа над неприятел, противник. Светът... се смая, като видя нашата неопитна... войска, че се биеше и побеждаваше без хляб, без патрони. Вазов. На бой! Последен бой / И ний ще победим /. П. П. Славейков. || Вземам връх, надмощие в някакво състезание. В днешния международен меч победи нашият национален отбор. 2. Прен. Преодолявам, надвивам. Кардашев едвам можа да победи отвращението си от тая гледка. Вазов. И монахът разказа живота на пустинника, който победил в страдания плътта си. Дим. Талев. побеждавам се, победя се страд.
|