побесня̀вам, -аш, несв.; побеснèя, -èеш, мин. св. побесня̀х, прич. мин. св. деят. побесня̀л, -а, -о, мн. побеснèли, св., непрех. 1. Заболявам от болестта бяс. Куче, кога вие, или ще побеснее, или ще умре. Погов. 2. Прен. Ставам като бесен. Побеснял от яд, Джалил грабнал едно дърво и, макар че Мурад се прехвърлил през дувара, той пак успял да го удари. Йовков. Като се наяде до насита с него (с дъбовия нектар), Кики (катерицата) сякаш побесня. С лудешки скокове тя се хвърля от дърво на дърво, от клон на клон, игра, хлопа с опашка. Ем. Станев.
|