|
побѝвам1, -аш, несв.; побѝя, -ѝеш, мин. св. побѝх, прич. мин. страд. побѝт, св., прех. Забивам нещо, обикн. в земята; забучвам. И застана срещу изток, / в земя кол побива, / метна на врат патрахила, / светчето открива. Вазов. Пошушукаха, поразговориха се, огледаха мястото, па обтегнаха канапа, размериха и побиха колчета. Кр. Григоров. побивам се, побия се страд. □ Няма кол побит тука (диал.) – няма никакъв имот, къща, сгради и под. тука.
побѝвам2, -аш, несв. Побийвам.
побѝвам3, -аш, несв.; побѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, св., прех. Само в съчет. побиват ме тръпки – а) Усещам хлад, студ. Побиваха ги тръпки от хлад. Йовков. б) Прен. Изтръпвам, изплашвам се. Тъмно и глухо бе в уличката. Тръпки побиваха Пенка от страх и от някакво предусещане, че нещо ще се случи. Влайков. Колчим срещнеше този мълчалив поглед, той чувстваше, че тръпки побиват цялата му снага. Г. Райчев.
|