|
побѝрам1, -аш, несв.; поберà, -èш, мин. св. побрàх, св., прех. За помещение, съд и под. – вмествам в себе си; събирам. Голямата бай Петкова къща едва побираше света, що беше дошъл. Величков. Вагонът побираше четиридесет и осем пътника. Г. Белев. побирам се, побера се страд. □ Не ме побира (някъде) (разг.) – не мога да стоя, не ме свърта някъде, поради нетърпение, нервно напрежение и под. Стаята я не побираше и тя излезе в градината, на простора, да подъхне свеж въздух. Вазов. Страх да те побере (разг.) – много страшно. Умът (мозъкът) ми не го побира (разг.) – не мога да повярвам, вижда ми се невероятно.
побѝрам2, -аш, несв.; поберà, -èш, мин. св. побрàх, св., прех. Бера малко, за кратко време. Отидохме на лозето да поберем грозде.
|