поблàзням, -яш, несв.; поблàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Привличам, примамвам. Тя, чорбаджийска щерка, се бе омъжила за един сиромах. Туй ли я поблазни, че Здравко бе хубавец ерген, другото ли – че бе занаятлия, единственият обущар в селото. Кр. Григоров. поблазням се, поблазня се страд.
|