побледня̀вам, -аш, несв.; побледнèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. побледня̀л, -а, -о, мн. побледнèли, св., непрех. Ставам бледен. При тези думи Велико и Стоян, които слушаха този разговор, разтрепераха се, побледняха. В. Друмев. Лицето на Дона леко побледня, удължи се и така остана, като че ли едва се бе придигнала от продължително боледуване. Дим. Талев.
|