поблèйвам, -аш, несв.; поблèя, -èеш, мин. св. поблèях, св., непрех. 1. Блея малко, за кратко време. Стефан гони кошутата, – мисли си тя... И, като се сниши зад шубраките, поблея като кошута. Йовков. 2. Обикн. несв. Блея малко или от време на време, понякога. Няколко агнета поблейваха откъм кошарата с тънките си гласчета. Кр. Григоров.
|