побòй, -òят, -òя, мн. побòи и побòища, м. Нанасяне на удари върху човек; бой. Същата нощ Добри Карталов умря от побой. Би го най-напред старшията Караманов, след това стражарите, после пак старшията. М. Марчевски. Матьо Христов излезе на улицата... Най-после беше отново свободен! Беше изтърпял всички побоища, без да се огъне, без да покаже слабост. Дим. Ангелов.
|