побỳтвам, -аш, несв.; побỳтам, -аш, и побỳтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. побỳтнат, св., прех. 1. Бутам леко. После тя приближава до мене, побутва ме закачливо с лакет и шепне нещо. Г. Райчев. И Стоян побутна жена си уж случайно, а искаше да я докосне тъй, от милост и обич към нея. Дим. Талев. Камен се приближи до вратата, побутна я, но тя се оказа затворена. К. Ламбрев. 2. Само несв. Бутам леко и от време на време. Едно момиче седеше отпред на колата и побутваше с остен биволиците. И. Волен. Разказва урока той, побутва си очилата и от време на време добавя: – Нали така? Д. Немиров. побутвам се, побутна се страд. и взаим. Момичетата се побутваха и се подсмиваха, като го гледаха. Йовков.
|