побъ̀брям, -яш, несв.; побъ̀бря, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бъбря малко, за кратко време; поприказвам. И тримата постояха тъй на месечината, побъбраха, изпушиха по една цигара. Йовков. побъбряме си, побъбрем си взаим. Гостите си побъбраха малко, поразпитаха се за това-онова и си отидоха. Г. Караславов. Добре че дойде да се повидим, да си побъбрем. Вазов.
|