побългаря̀вам, -аш, несв.; побългаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Въздействам на лице от чужд произход да стане българин, да се чувства и проявява като българин. 2. Придавам български характер и особености на нещо. Помислих, че тя е скована от нашите войници, които често побългаряват по своему руски думи. Вазов. Кръстили го (момичето) бяха Царева, на името на баба ѝ Султана, както бе го побългарил Лазар. Дим. Талев. побългарявам се, побългаря се страд.
|