побъ̀рзвам, -аш, несв.; побъ̀рзам, -аш, св., непрех. 1. В съчет. с да и следващ глагол – полагам усилие по-бързо, по-скоро да извърша, да направя нещо. За да заглади грешката си, той побърза да се поправи. Ив. Хаджимарчев. Неколцина от разбойниците, дочули глъчката, побързаха да се отдалечат. Ст. Загорчинов. В това време се чуха конски стъпки и Цвета и Станка побързаха да се разделят. Елин Пелин. || Ускорявам извършването на нещо. Много рано атакуваме, нощта още не е паднала, както трябва. Нашият ротен все си побързва. К. Петканов. 2. Почвам да вървя по-бързо, ускорявам хода си; избързвам. Светослав побърза по стълбите, за да види жена си. Вазов. Аз побързах към един близък връх и прибрах се там в една хижа. П. П. Славейков. 2. Само несв. Бързам малко и от време на време. Върви си, увит с вълнено шалче около шията, гражданинът Велко Великденов, побързва си и крепи пакет под мишница. Чудомир.
|