побъ̀ркан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от побъркам. 2. Като прил. Прен. Разг. Душевно разстроен; ненормален, луд. Двама от тях... не бяха напълно с ума си, малко побъркани. Йовков. Видя. че има работа с побъркана от скръб жена, и опита да я утеши. Г. Райчев.
|