побъ̀рквам, -аш, несв.; побъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Бъркам нещо малко, за кратко време. Побъркай кашата, докато се върна. 2. Само несв. Бъркам в нещо от време на време; покрадвам, побарвам. Обича да побърква в бюфета, където стои сладкото. 3. Прен. Разг. Попречвам да се извърши, да се осъществи нещо. Оправдаваше се, обясняваше се кое беше му побъркало да се разправи с вълчицата с кривака. Йовков. Всичките емигранти в Букурещ и по другите градове криеха, че знаят за предприятието, за да не разбере и побърка румънската власт. Вазов. 4. Прен. Разг. Накарвам някого да загуби разсъдъка си, да полудее; подлудявам. Тая любов съвсем го побърка. 5. Прен. Диал. Обърквам, сбърквам. На учудените запитвания за забавянието им Искров отговори, че побъркал пътя в тъмнината из бостаните. Вазов. побърквам се, побъркам се страд.
|