|
побя̀гвам1, -аш, несв.; побя̀гам, -аш, св., непрех. 1. Бягам малко, за кратко време; потичвам. Ще побягам да се постопля. 2. Само несв. Бягам малко и от време на време, понякога. Като ученик побягваше от училище.
побя̀гвам2, -аш, несв.; побя̀гна, побèгнеш, мин. св. -ах, пов. побегнѝ, побегнèте, св., непрех. 1. Отдалечавам се с бягане; избягвам. Хвърли всичко, моя мила, / и побегнѝ с мене. Каравелов. Кога се завърнал у дома си, казали му, че момичето побягнало още през нощта. Вазов. Турчинът все по могилите стърчал и гледал нога ще се зададе московецът, за да побегне навреме. А. Каралийчев. 2. Спускам се, втурвам се да бягам, да тичам. Тя побягна, той я подгони. Елин Пелин. Щом забелязаха, че ги видя, двете момиченца скочиха и побягнаха. Г. Райчев. Той хвърли пушката и побягна като безумен. Елин Пелин.
|