повàлям, -яш, несв.; поваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Свалям, събарям на земята нещо изправено; катурвам, гътвам. Балкан се тресеше, горите ревяха... / И всичко поваля стихийната мощ. Вазов. Арнаутинът го поваля на пода и го блъска с тежкия си ботуш. Г. Караславов. След това двамата с Вощака му вързаха ръцете (на стареца) и го повалиха на пода. Дим. Ангелов. || Направям нещо да полегне на една страна; наклонявам. Можеш ли спря дъжда? Валя, валя и – повали посева. А. Гуляшки. 2. Убивам с удар или стрелба. В този момент касапинът издига равнодушно железният чук и с един удар между рогата поваля вола на дъските. Ал. Константинов. В един миг четворица души връхлетяха с ножовете си изненаданите оръженосци и ги повалиха мъртви. Вазов. Той измъква пистолета и го поваля на земята. М. Марчевски. Пушечният залп, даден отсреща, го повали на пътя. Кр. Велков. 3. Прен. Надвивам, побеждавам. В ръцете си държеше вече едно оръжие, с което най-после можеше да повали и смаже противника си. Йовков. Ще му надвие той нему в тоя избор! Така ще го повали, че ще има да го помни. Влайков. С тояги не можем повали противника. А. Каралийчев. повалям се, поваля се страд.
|