повàлям се, -аш се, несв.; поваля̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Наклонявам се, полягам на една страна. Между туй, каляската се търкаляше монотонно по песъчливия и прокопан от пороя път, като се друскаше непрестанно и поваляше ту на една, ту на друга страна. Вазов. || Падам, като се наклонявам на една страна. Непрекъснато ечаха брадвите и от време на време с продължителен трясък се поваляше някъде дърво. Йовков. Сивушка направи още едно усилие, но краката ѝ се разтрепераха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално. Елин Пелин. 2. Прен. Падам мъртъв; умирам. Сега си мислеше, как беше се поминал едно време свекър ѝ. Като канара човек беше, здрав, як, а падна и се повали отведнъж, като сноп. Йовков. Скоро обаче последва и втори гърмеж и злочестото животно се повали на земята с дълбока и последна въздишка. Н. п. Филипов.
|