повдѝгам, -аш, несв.; повдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. повдѝгнат, св., прех. 1. Вдигам на неголяма, малка височина. Като събра малко дългата си копринена рокля, повдигна хубавия си крак върху ниското триножно столче. Елин Пелин. Няколко чифта жилести ръце повдигнаха нагоре развълнувания и трогнат стар знаменосец. Вазов. Щерьо викна насърчително на воловете и повдигна ралото да не се забива тъй дълбоко. К. Петканов. Чичо Малин повдигна торбата на рамото си. И. Волен. Сговор на дружина планина повдига. Погов. Повдигам ръка. Повдигам куфар. 2. Като подкрепям, помагам да стане, да заеме отново предишното си положение; изправям. Огнянов... се спъваше в нападали и примрели жени, които викаха отчаяно и никой не идеше да ги повдигне. Вазов. Тя извика плахо, наведе се, хвана главата на другарката си и се помъчи да я повдигне, но тя увисваше като на мъртвец. Елин Пелин. Едно провисено от ябълка клонче я удари по лицето. Тя не повдигна с ръка клончето, та да си стори път. Влайков. Господинът повдигна голямата яка на вълчия си кожух. Елин Пелин. 3. Правя нещо да стане по-високо, по-голямо; увеличавам. Проливните дъждове повдигнаха нивото на Дунава. Повдигам цените. Повдигам производителността на труда. 4. Прен. Поставям нещо на по-високо равнище; увеличавам, повишавам, подобрявам. Ванко... посочваше на министъра неизчерпаемите богатства на планината, които, ефикасно използвани, биха повдигнали благосъстоянието на местното население. Кр. Велков. Името и богатството на Вълчана не само повдигаха престижа на дружеството, но премахваха всяко колебание у членовете, улесняваха и най-трудното решение. Йовков. Ефектът на удара беше несъмнен. Тези ефект още повече повдигна настроението на Никита. Ст. Чилингиров. 5. Прен. Пораждам, предизвиквам появата на нещо. Звуци сладки до мен стигат / в тоя нощни час свети / и душата ми повдигат / цял рой сладостни мечти. Вазов. Представете си сега какъв шум ще повдигне нашата мина: то ще се пише и говори, ще рукнат тук чужденци да гледат, изучават. Ст. Костов. Повдигам спор. Повдигам разисквания. 6. Прен. Подбуждам към борба, към въстание; разбунтувам. С кръста в ръка и с пушка на рамо, той беше повдигнал селото, когато дошло известие, че въстанието е избухнало. Величков. Никой не си задава въпроса как ще повдигнем цялото работничество, как ще се справим с непросветените и подкупените стачкоизменници. Дим. Димов. 7. Прен. Диал. Слагам начало на нещо; започвам. В Бяла черква ще дойда пак – само да повдигна въстанието. Вазов. Пише ли във вашите книги за такъв цар, който ще повдигне бран срещу силните и злите? Ст. Загорчинов. Стоян майка си послуша: / повдигна сватба голяма / и за българка отиде. Нар. пес. повдигам се, повдигна се страд. В семейството се повдигна спор за името. Г. Райчев. □ Повдигам въпрос (разг.) – правя нещо да стане предмет на разглеждане, на разискване. За мойта дрямка сладка / повдигат пак въпрос. Вазов. Когато се оплаках на прокурора, че ми е задигнато изобретението, той ме посъветва: – Не повдигай въпрос. Аз не смея да се застъпя. Смирненски. Повдигам глава (разг.) – а) Поглеждам нагоре. Той повдигна глава и втренчи замислено погледа си в абажура на лампата. Дим. Димов. б) Проявявам неподчинение, непокорство; бунтувам се, въставам. Грабители / Разбойници! Крадци! / Родени в пазвите на вечен гнет, / понесли на плещи си целий свет, / а на челата – търнови венци, / как смеят да повдигат те глава? Смирненски. Повдигам духа на някого – повишавам самочувствието на някого; ободрявам, окуражавам, насърчавам. Успешната бойна маневра на бригадата повдигна духа на бойците и създаде весело настроение. К. Ламбрев. Повдигам някому дертовете (разг.) – тревожа, безпокоя, вълнувам. Повдигам очи (разг.) – поглеждам нагоре. Когато повдигна очи, месецът беше изгрял. Повдигам рамене – а) Изразявам равнодушие, нехаене при забележка или укор. В Преспа не можеше да остане скрита тая необикновена дружба, но на всеки намек или открито подхвърлена дума Руменова пренебрежително повдигаше рамене. Дим. Талев. б) Изразявам незаинтересованост, незнание. Значи, трябва да се намери трансформатор. – Инженерът погледна Кондоянис, който повдигна раменете си отегчено. Дим. Димов.
|