поведèние, мн. няма, ср. 1. Съвкупност от действия и постъпки на човек, преценени с оглед на тяхното отношение към нормите на морала; начин на живот. Черните мисли (на Чакъра) идеха от поведението на Ирина. Все по-ясни ставаха хорските намеци от една година насам, че дъщеря му е любовница на Рединготчето. Дим. Димов. Тя отдавна беше прескочила прага на съпружеската вярност. Захаров... остана да живее с нея и занапред. По той се затвори окончателно в себе си, престана да се интересува от нейното поведение. Дим. Ангелов. Добро поведение. Скромно поведение. Леко поведение. Лошо поведение. || Начин на действане; държане. Той веднага разбра, че най-умното поведение беше да продължава да се преструва равнодушен към събитията. Вазов. Решиха... по съдържанието на писмото да определят поведението си по-нататък. П. Спасов. Възмутен от поведението на Спиро Андреев пред съда, Евгений Милев бе прекъснал всякаква връзка с него. Дим. Ангелов. 2. Съвкупност от действия и постъпки на ученик, преценени с оглед на неговото отношение към установените правила на вътрешния ред в учебно заведение. Примерно поведение. Намалено поведение. □ Държа (линия на) поведение – следвам определена линия на действие. Аз ще им изложа политическите си начала и поведението, което ще държа в казармата. Вазов. Правя поведение пред някого (разг.) – докарвам се пред някого.
|