повèждам се, -аш се, несв.; поведà се, -èш се, мин. св. повèдох се, прич. мин. св. деят. повèл се, св., непрех. 1. Диал. Вървя заедно с някого. Откак я майка ожени, / нийде се Славка не вестна, / ... / със дружки да се поведе. Ц. Церковски. В празник, като се премени и накити тя хубаво, па и той в каквито беше чудни премени, като се поведеха и тръгнеха да идат на гости у баеви си Стойкови или на друго място, та да ти останат очите в тях / Влайков. 2. Тръгвам след някого или след нещо. Овците наставали, отърсили се... и се повели подир гласа на кавала. Нар. прик. 3. Прен. Почвам да следвам примера, държанието, поведението на някого. Клюкарки са се намесили тук. И мама се е повела по тях! Толкова разумна, па... Влайков. □ Повеждам се по ума на някого (разг.) – почвам безкритично да следвам указанията, примера на някого. Може да се намерят хора да се поведат по ума ви, и ще се раздели селото на партии и вече да нямаме мира. Йовков.
|