повелèние, мн. -я, ср. Книж. Старин. Заповед на върховна власт; повеля. Негова светлост, великият съветник, чака повелението на Ваше Величество. В. Друмев. Трудът се смяташе и като божо повеление, като заповед господня. Влайков. Повеленията на закона. 2. Строга, неотменна заповед, която изисква безпрекословно изпълнение. Цанко тръгна попарен към вратата, за да изпълни повелението. Вазов.
|