|
повèля ж. Старин. 1. Заповед, предписание на върховна власт, решение и под. Царице светла, сега съм пратеник на царя. Повеля негова ти нося аз. М. Петканова. По-смирените османлии... тачеха всички повели и правила на корана. Дим. Талев. Божия повеля. Повелите на закона. || Нареждане, заповед. Вратата се затвори след него и Теодосий чу как Дука здраво я залости, навярно по повеля на стареца. Ст. Загорчинов. Но замълчи и седни си, слушай ти моите повели. Ас. Разцветников. 2. Настойчиво изискване, неотменна нужда. Мене страшно ми се искаше да отида при палавите си връстници, но не смеех... Наистина, вече беше късно и аз спокойно можех да затворя дюкяна, като се отдам на повелите на своите години. Ст. Чилингиров. Поетът трябва да положи всички усилия, без да отстъпва пред повелите на своя граждански дълг, да остане при всички случаи верен на себе си. Повелята на момента.
повеля̀1. Вж. повелявам.
повеля̀2, -ѝш, св., прех. Диал. Само в пов. накл. 1. При учтива покана към някого да влезе или да дойде някъде; заповядам. Тук ли живееш? – Тука, даскале. Ами повели, влез. Дим. Талев. Сега, който обича, повелете у нас. Днес ние имаме у дома имен ден. Дим. Талев. 2. При учтиво подаване, предлагане нещо някому; заповядам. Повелете – рече Султана, а девойчето поднесе редом на гостите и на баща си по чашка ракия и чашка горещо кафе. Дим. Талев.
|