повеля̀вам, -аш, несв.; повеля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Книж. Търж. Заповядвам в качеството си на върховна власт, на върховен господар. Велики царе на земята са владели и повелявали. Вазов. Тъй стори господ, а нам повелява да следваме примера му, амин. Ст. Загорчинов. Царице, царят повелява – оставаш ти завинаги под този покрив / и към света не можеш да прекрачиш вече прага. М. Петканова. 2. Книж. Разш. Категорично налагам, изисквам нещо от някого. Вие ще направите каквото вашият дълг ви повелява и каквото вашето разбиране ви налага. Влайков. Поръчките на тате ми повеляваха няколко дребни работи, които аз скоро извърших. Ст. Чилингиров. Бий се храбро, почтено воювай – / повелява войнишкият дълг. Н. Марангозов. 3. Остар. Давам заповед, разпореждане; заповядвам, разпореждам. Дядо Либен повикал билярина на конака и повелил на турската власт да му удари тридесет тояги. Каравелов. Според легендата, своенравният тиран повелил на някой си италиански архитект да направи черква, която по великолепие да няма подобна. Вазов. Ще повеля вече да се стягат моите хора. Ст. Загорчинов.
|