поверèн, а, -о. 1. Прич. мин. страд. от поверя. 2. Като прил. Канц. Който е поставен под управлението, разпореждането на някого; подведомствен. Господин капитан! Нося молба до Вас да ме зачислите към екипажа на поверения Ви крайцер! Д. Добревски.