повèреник, мн. -ци, м. 1. Лице, на което са поверили някакви тайни, съкровени неща; довереник. Тоя момък... беше повереник на неговите чувства. Вазов. 2. Юрид. Лице, специално упълномощено да представя някого пред съдебните власти и да действа от негово име; пълномощник.
|