повèрие, мн. -я, ср. 1. Предразсъдък, според който някои случки се тълкуват като проява на свръхестествени сили и предзнаменование на бъдещето; суеверие, вярване. Турците и българите в онова време вярваха, че, кога мине лисица път, не е на добро. На Рашида му хрумна на ума това общо поверие. Цани Гинчев. Поверие има, дорде житото не прележи една нощ в хамбара, да не се изнася навън. Кр. Григоров. 2. Предание, легенда. Дивни Крали Марко! Всеславянска славо... От Белград до Прилеп, де в глуха пещера турят ти въртопа тъмните поверия до Кукуш печални и до Хеликон / призракът ти се носи на черний ти кон. Вазов. Според поверието, всяко езеро си има стопанин – половин човек, половин риба, и тоя стопанин живее в най-дълбоката част на езерото. Н. п. Филипов. От десет години насам тя (вятърната мелница) стърчи на голото баирче над село като някое зъбато чудовище, станало от народното поверие убежище на тъмни духове. Елин Пелин.
|