поверѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Канц. Който не подлежи на разгласяване, достъпен само за доверени лица; таен, секретен. Пред Руменов беше строго поверителната заповед от щаба на бригадата. Хар. Русев. Поверителни книжа. Поверителна кореспонденция. Поверителна служба. 2. Който не трябва да се знае от другиго, освен от лицето, на което се съобщава; доверителен. Адлер забави отговора си с изкуствена кашлица, сякаш искаше да съобщи нещо важно и поверително, което не трябваше да се каже високо. Дим. Димов. Много е учен – рече сериозно и с поверителен тон Марина. Г. Караславов.
|