поверя̀вам, -аш, несв.; поверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разкривам, изказвам пред някого тайни, съкровени неща, които той трябва да запази; доверявам. Открий ми сърцето си, повери ми мъката си. Вазов. Убих девствеността на свойте тайни / и поверих ти целий си живот. Дебелянов. Като на приятел искам да ти поверя една тайна. Чудомир. 2. Предоставям на някого, в който имам доверие, да се грижи за нещо или за някого, да го пази, съхранява; предавам. Ето, учителке, знамето на нашата околия: спасихме го, искаме да го запазиме. Решихме, учителке, ти да го пазиш, тебе ти го поверява народът. Дим. Талев. Той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите. Вазов. Още вчера... той повери домашните на един бащин си приятел да ги отведе за Троян. Вазов. || Поръчвам някому, в когото имам доверие, да извърши нещо; възлагам. Когато му (на Микеланджело) поверяват съграждането на църквата „Св. Петър“, първата му грижа е да въведе ред в разноските. Величков. Вместо сто души, колкото сме членове в стопанството, ще поверим работата само на един-двама от нас. Кр. Григоров. поверявам се, поверя се страд.
|