|
повеселя̀вам1, -аш, несв.; повеселèя, -èеш, мин. св. повеселя̀х, прич. мин. св. деят. повеселя̀л, -а, -о, мн. повеселèли, св., непрех. Ставам весел, развеселявам се. Щом остана сам с нас, той се оживи, повеселя. Г. Райчев. Когато се решиш на нещо, страхът ти се пилее, повеселяваш, може даже да запееш. А. Страшимиров. Сърцето му повеселя. Елин Пелин.
повеселя̀вам2, -аш, несв.; повеселя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Веселя някого малко, за кратко време. Дар да ѝ дариш иска: свилено рухо като на сватбарка, медена погача – задето ще те повесели. Ст. Загорчинов. Попей ми, повесели ме. 2. Само несв. Веселя някого малко и от време на време, понякога. С акордеона си тя ни повеселява понякога. повеселявам се, повеселя се страд.
|