пòвест, -ттà, мн. -и, ж. Литер. Художествено произведение с разказвателен характер, подобно на роман, но с по-малък обем и по-прост сюжет. Два пъти посетих Търново – първи път през 1902 година и втори – през 1905, когато работех над историческите си повести „Светослав Тертер“ и „Иван Александър“. Вазов. „Нещастна фамилия“ от Васил Друмев е първата българска повест. || Разш. Разказ за някакви събития. На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта. П. П. Славейков. Това е край на тая странна повест, / чието тъжно име бе: любов. Ас. Разцветников.
|