пòвече I. Нареч. 1. В по-голямо количество, в по-голям брой, в по-силна степен. Който е богат, ще плаща повече. Йовков. Значи мечката ще вземе петдесет пъти повече от мен? Орлин Василев. Кого тя повече обича? Това беше един от най-честите детски спорове. Елин Пелин. Гълъбът беше жив, само под дясното крило беше повече наранен, отколкото под лявото. Цани Гинчев. Повече слушай, а по-малко говори. Погов. Повече да вярваш на очите си, а не на ушите си. Погов. 2. Понякога членувано – предимно, главно. Той се усмихна приятелски, и се усмихна повече на Станка, отколкото на Марина. Г. Караславов. Четниците чистеха оръжието си, кърпеха се, миеха си главите с топла вода, но повече почиваха. Дим. Талев. Той пееше тихичко, сладичко, повечето на себе си. Елин Пелин. || Най-често. Когато биваше в къщи, той все гледаше да се надвеси над люлката но повече скришом от жена си. Дим. Талев. Найден повечето отсъстваше. Вазов. 3. В отрицателни изречения означава спиране, прекъсване на някакво действие или състояние; след това, по-нататък, вече. Ако не дойда до 3 часа, не ме очаквайте повече. Вазов. Ти няма повече да ореш тая нива, та каквото ще да стане! Елин Пелин. Не мога да търпя повече. Аз си знам как съм изтърпяла досега. Дим. Талев. II. Като неопр. числ., понякога членувано – който е в по-голям брой, в по-голямо количество. Стоян и не помисли да иска повече пари. Дим. Талев. Всеки почувства, че го наляга черна и непонятна мъка. И бързаше да я удави с повече вино. Йовков. На събранието, което беше свикано само за кооператори, дойдоха много повече некооператори. Ст. Ц. Даскалов. Виковете и охканията прекъсваха повечето пъти внезапно. Величков. III. Като същ. ср. – а) По-голямо количество. Кандидатите бяха много повече от числото на свободните места. Вазов. Какво ще речеш, Лазе, да взема да изткая това лято един килим... – Килим... Нямаме ли килими? – Имаме. Ама не е лошо да са повече. Дим. Талев. От повече глава не боли. Погов. б) Понякога членувано – по-голяма част. В празник дядо Йордан прекарваше повече от времето си в затворената кръчма. Елин Пелин. Повечето от ръкописите бяха писани с молив. Вазов. Дълбоко в душата си той признаваше, че повечето от думите на баща му са прави. Г. Караславов. || За лица, само членувано – по-голямата част, мнозинството. Устните на повечето се бяха попукали до кръв. Вазов. Повечето от тях бяха овчари. Йовков. Десетина души, повечето занаятчии и чиновници, потегляха пеша към Балкана. Ем. Станев. □ В повече – по-много отколкото е предвидено, отколкото трябва. Все повече или все повече и повече – за нещо, което постепенно нараства, увеличава се или се усилва. Гроздан се дразнеше все повече. Йовков. Хаджи Генчовата слава растеше все повече и повече. Каравелов. Колкото повече (... толкова) – обикн. при сравнителна степен означава постепенно усилване на глаголното действие. Колкото повече приближаваме, тълпата става по-бясна, по-страшно. Величков. Колкото повече червената армия наближаваше, толкова той добиваше по-голяма твърдост. Ст. Ц. Даскалов. Ни повече ни, по-малко – нищо друго, само това. Ние се жертваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде освобождението на България – ни повече, ни по-малко. Вазов. Нещо повече – при въвеждане на заключителни и особено силно подчертани утвърждения: дори, при това. Той вложи всичката си енергия и направи всичко, за да постъпи на служба... Нещо повече, той се унижава да търси препоръка и от видни партизани. Елин Пелин. Революционната проповед намери готова почва сред македонските българи: нещо повече, тя удовлетворяваше просто едно изискване на времето. Яворов. Нищо повече (от) – нищо друго (освен). Но колкото и да беше хубава, все пак си беше хума и нищо повече. Йовков. Още повече че (разг.) – употребява се при противопоставяне със значение: главно поради това, че. Кръстевица много се радваше на първата си внучка, още повече че и беше именница. Г. Караславов. Повече или по-малко (книж.) – при посочване на средно положение със значение: в по-голяма или по-малка степен, малко или много. Все такива разговори, повече или по-малко разпалени и страстни, бяха залисали по това време всички в кръчмата. Йовков. Поради стратегическото си положение, Силистра през течение на много векове е била повече или по-малко силна крепост, особено след XIV век. П. Делирадев. Толкова (толкоз) повече че – употребява се за подчертаване особената важност на следващата фраза или пред заключителни и по-силни утвърждения. Един след други всички стават да си ходят, толкоз повече че Кръстан касапинът беше станал и се готвеше да дига масата със зъби. Йовков. Не да я славословя отварям дума днес за Сливница Толкоз повече че тия спомени са изнесени не из дима на бойното поле. Вазов.
|