|
повѝвам1, -аш, несв.; повѝя, -ѝеш, мин. св. повѝх, прич. мин. страд. повѝт, св., прех. Увивам кърмаче, бебе в пелени и с повой. Тя развива и повива детето, и пеленките тя му пере. Влайков. Тоя повой тука ще го вземеш. С него аз и Лазара съм повивала. Сега ти пък повий с него и детето му. Дим. Талев. повивам се, повия се страд. □ С черен повой са го повивали (диал.) – за злочест, нещастен човек.
повѝвам2, -аш, несв.; повѝя, -ѝеш, мин. св. -их, св., непрех. Вия2, надавам вой малко, за кратко време. Ако стане това, що казваш, аз ще ти повия като вълк. Погов. Кучето се спря и пови малко.
повѝвам3, -аш, несв.; повѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. повѝт, св., прех. Диал. Извивам1 (във 2 знач.); възвивам. При тези думи Петър бързо пови глава и втренчено някак загледа майка си. Ц. Церковски. Ще дойдеш ти, спасител ден. / Разметнал пурпур и лъчи, / към вечността повил очи, / зора ще зазориш над мен. Яворов повивам се. повия се страд.
|