повиквàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Воен. 1. Само в съчет. повиквателна заповед (бележка) – писмена заповед за явяване на военно обучение или на военна служба. Получих повиквателна заповед. 2. Разг. Като същ. ж. повиквателна и ср. повиквателно – повиквателна заповед. Една вечер пъдарят и нему донесе повиквателна. Викаха го в Дупница – там имало военна шивалня. Кр. Григоров. Повиквателно!... – извика тя, когато наближи, – имаш повиквателно за казармата... И писмо от Ирина. Дим. Димов.
|