повилня̀вам, -аш, несв.; повилнèя, -èеш, мин. св. повилня̀х, прич. мин. св. деят. повилня̀л, -а, -о, мн. повилнèли, св., непрех. 1. Почвам да вилнея. След разгрома на въстанието турците съвсем повилняха. 2. Вилнея малко, за кратко време. Искаше ми се да поиграя, да повилнея по тревицата. Вазов.
|